След кризите, породени от пандемията от Ковид 19, трябва да се повиши нивото на икономиката, като се инвестира в инфраструктурни проекти, смята министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова. „Въпрос на финансови възможности на държавата е доколко ще може да отдели средства, за да разгръща мащабни инфраструктурни проекти. Отрасъл „Строителство” е много съществен дял на българската икономика. Добре е строителството да бъде разгърнато колкото се може повече в различни направления – инфраструктурни проекти, обновяване на жилищен фонд, енергийна ефективност, ВиК и т.н.“, коментира министърът пред в. „Строител“.
Арх. Виолета Комитова прогнозира също, че през 2022 г. ще има много повече работа за българските строители. По отношение на Плана за възстановяване и устойчивост арх. Комитова посочва, че МРРБ участва с 6 проекта. Най-големият от тях е за саниране на многофамилни жилищни сгради, като средствата за тях ще се получат след реформи. „При санирането на многофамилните жилищни сгради ще трябва да постигаме енергийни спестявания повече от 30%, а ако не ги постигаме с проекта – той няма да се одобри“. Регионалният министър напомня също, че в страната има над 4 хил. сдружения на собствениците на жилища, които чакат саниране от 2016 – 2017 година: Тогава с политически цели и предизборни обещания бяха подведени хората, че ще има пари, че ще санират техните сгради. В крайна сметка до днешна дата бяха санирани около 1900 сгради, а бяха планирани 2200 за 2 млрд. лв. Останалите 4 хил. сдружения на граждани очакват своите обещания от 2016 г. до днес. По думите й тези сдружения ще могат да участват в новата програма, където по предварителни прогнози ще бъдат обновени около 1000 сгради. А критериите, които в МРРБ подготвят, ще позволят конкурентен принцип за подбор на съответните сдружения да получат финансиране, тъй като няма да има средства за всички.
За задължителната паспортизация на сградите Арх. Комитова определя задължителната паспортизация като „едно безсмислено действие на предишното правителство“. Напомня, че една от първите промени, които тя и екипът й са направили, е да отменят задължителната паспортизация на целия сграден фонд в България: Тази наредба, която намерихме, считам, че беше написана така, без да се разбира за какво служат паспортите. Паспорт се изисква да се състави на една сграда, когато ще правим някаква конструктивна намеса в нея. Затова смисълът на паспортите е само когато мислите да правите намеса в тази сграда. За Наредбата за достъпна среда „Променяме и Наредбата за достъпна среда, защото тази, която заварихме, задължава всички новостроящи се жилищни сгради и всички жилища в тях да бъдат достъпни за инвалиди. За мен това е един нон сенс и абсолютно ненужно оскъпяване на строителството“, казва регионалният министър. Сред променените в ЗУТ е и чл. 148, който се отнася за т.нар. приложена регулация. Работим и по ЗОП, където засягаме темата за инженеринга. И по Закон за ВиК, който е ключова реформа за нашето бъдещо развитие и за проектите, които сме заложили в Националния план за възстановяване и устойчивост. Това са много амбициозни цели за краткия мандат, който имаме“, допълва още министърът.
Мнението й е, че инженерингът е процедура, която се прилага през ЗОП като начин за оскъпяване на строителния продукт. Работата на МРРБ обаче е да се бори за обратното. „Ще предложа 1,5 млрд. лв. за ремонт и поддръжка на пътищата в бюджет 2022„ Министър Комитова уточнява, че тези средства трябва да се гласуват от следващото редовно правителство. Установих, че от 2018 г. за тази дейности всяка година са давани между, 1,5 и 2 млрд. лв. Проблемът е, че са давани не през санкция на парламента, а с министерски постановления от излишъци в бюджета. Регионалният министър подчертава, че тази практика е поставяла строителните фирми в риск от предходните управляващи, защото никой не може да гарантира, че ще има бюджетни излишъци в края на годината, за да се плати на фирмите. За зимното поддържане на пътищата Зимното поддържане на републиканската пътна мрежа е гарантирано и осигурено чрез споразумения с фирмите, които са работили досега, уверява арх. Комитова.
Относно исканията на строителните фирмите да бъдат разплатени натрупаните задължения, тя напомня, че в договорите пише, че работата ще се заплати, когато АПИ има бюджет: „Към днешна дата АПИ няма бюджет и извършената работа остава висяща. Неслучайно ние пледирахме в Народното събрание (НС), да уредим този въпрос, да подсигурим средства за тези компании, но това не се случи. Смятаме, че казусът трябва да се решава в НС, защото сме парламентарна република“. Не воювам със строителните фирми. Те са строили и ще продължават да строят за България. Това заявява още министър Комитова и допълва, че МРРБ и фирмите са започнали да работят заедно по важните теми в краткия мандат на служебното правителство.
